ИСТИНАТА ЗА БЕБЕШКИТЕ ПЮРЕТА – КАКВО ИМА В БУРКАНЧЕТАТА

Една изключително интересна статия за бебешките пюрета от сайта The Alpha Parent , която ще накара много родители да се замислят съвсем сериозно с какво храним децата си. Дължим превода на Милена Чолакова, Мартина Найденова, Милена Недялкова, Нели Атанасова, Ели Христова, Миряна Машева, Деница Косева – няколко майки, които се обединиха, за да помогнат на сайта –  „За близнаците“ тази публикация да стане реалност и на български. А ако след като я прочетете си помислите, че статията засяга само чужбинските пюрета и храни и у нас положението е по-различно, разгледайте внимателно етикетите на бебешките храни в магазините и прочетете и статията “ Българските бебешки пюрета – с какво храним децата си“ за това, което се прадлага на българския пазар като храна за бебетата. Приятно четене!

Истината за бебешките пюрета – какво има в бурканчетата

The Alpha Parent
До момента, в който навършат 1 годинка, бебетата в Америка са изяли средно 600 бурканчета бебешко пюре (ChasingGreen 2011). Четири от пет бебета във Великобритания разчитат на продукти в консерва или бурканче, сочат проучванията (Rees 2007)). И въпреки това в своята WIC програма 2011(Програма за храненето на жени, деца и подрастващи), правителството на САЩ посочва огромна част от бебешките пюрета в магазините като неподходящи за бебета, а правителството на Великобритания продължава да поддържа мнението, че „приготвянето на храна в домашни условия винаги трябва да се насърчава за сметка на бебешките храни от магазина” (InfantandChildFeedingGuidelines 2010).
Но с един своеобразен триумф на маркетинга над корпоративната отговорност, компаниите, произвеждащи бебешки храни, включително и т.нар. „органични“ марки, саботират здравето на бебетата в стремежа си за повече печалби, а родителите ги улесняват. Ето как:

ЦЕНАТА

Световният пазар за бебешки храни е на стойност 6 милиарда паунда (над 9 милиарда долара). Производителите на бебешка храна са открили златна мина в лицето на наивните родители. Когато родителите купуват бебешка храна от магазина, те плащат не само за съставките, но и за обработката, пакетирането, съхранението, транспорта, рекламата и маркетинга й. Следователно, бебешките храни в магазина са много по-скъпи в сравнение с подобните обикновени храни.
Нека вземем за пример бананите. Един пауч “Ella’s Kitchen Bananas” („Кухнята на Ела – банани“), струва 69 пенса (около $1,09/ 1,58 лв.). Органичен банан от „Феър Трейд“ струва 23 пенса ($ 0,35/ 0,51 лв.). Ще ви трябват шест и половина пауча, за да получите половин килограм банани (източник: tesco.com). Това е пример с еднокомпонентно бебешко пюре от магазина, т.е. съдържа само една съставка – банан. Цената се покачва, когато се включат и други продукти. Бебешката храна в магазина, която съдържа повече от един компонент може да струва и 1 паунд (2,27 лв.) за бурканче, особено ако решите да купувате органик. Така ще давате около £5 (11,35 лв.) на ден, ако ги използвате сутрин и за следобедна закуска. Това прави £35 (79,45 лв.) на седмица, £140 (317,80 лв.) на месец и £840 (1906,80 лв.) за 6-те месеца, до първия рожден ден на детето ви. Анабел Кармел (Annabel Karmel) и акционерите й потриват доволно ръце. Нейните органични пюрета струват зашеметяващите £1.49 ($2,34, 3,38 лв.) бройката! (И като допълнителна обида към родителите, съставката с най-голям процент в съдържанието на тези пюрета е водата – обикновената чешмяна вода).

На пръв поглед, £1 (2,27 лв.) за бурканче или опаковка бебешка храна не изглежда много, но бебето ви расте и ще започне да изяжда повече твърда храна на всяко хранене. Бурканчетата бебешка храна стават по-големи и до три пъти по-скъпи. Помните ли статистиката, която цитирах по-горе? До момента, в който бебетата в САЩ навършат 12 месеца, те са изяли около 600 бурканчета бебешка храна. Това са минимум $300 (435 лв.). За сравнение, можете да приготвите у дома голямо разнообразие прясна бебешка храна за около $55 (79,75 лв.) общо (Tallman and Ahlers 2013). Числата говорят сами за себе си.

Сравнителна таблица с цените на пюретата и цените на съставките им.

http://www.thealphaparent.com/2013/02/the-truth-about-baby-food-jars.html

РАЗДУВАНЕ НА ОБЕМА

Цифрите (т.е. печалбите) са главният приоритет за производителите на бебешки храни. По тази причина снимките на свежи плодове и зеленчуци върху бурканчетата скриват истината за това, което наистина се съдържа в храната. За да намалят разходите, производителите заместват част от истинската храна с вода и сгъстители / нишесте. Най-често тези нишестета представляват рафиниран ориз, царевица или пшеница. При преработката им външните обвивки на зърното са премахнати, а често се прибавят и консервант, както и избелители. Преработката на всяко една зърнена култура намалява съдържанието на витамини, протеини и фибри (Спок 2004). В добавка, преработените нишестета играят значителна роля за образуването на зъбен кариес, тъй като „обвиват“ зъбите в лепкава каша.
Подобно раздуване на обема на храната намалява относителното съдържание на хранителни вещества (което не е добре за бебето), но увеличава количеството на продукта (което е добре за производителите). Това означава, че компаниите може да ни продават вода, смесена с малко нискокачествени зеленчуци, които дори не стават за продажба в супермаркетите. Вижте например това бурканче на „Кау & Гейт“ (Cow & Gate) с име „Пюре от морков, картоф и агнешко“ (от голям английски супермаркет, януари 2013). Основната съставка е водата. Има и известно количество зеленчуци клас „бейби“ (за този клас ще обясним по-надолу), просено брашно и пшеничено нишесте. Употребата на тези нишестени сгъстители не добавя хранителна стойност, но пък маскира факта, че плащате предимно за вода. Както всеки готвач знае, малко брашно или нишесте може да придаде гъстота на доста голямо количество вода.

Това е бурканче „Кау & Гейт“ (Cow & Gate) с име “Сладки картофи и говеждо”. Отново най-много е водата, има и сгъстители – царевично брашно и нишесте от тапиока. Плюс още ОСЕМ съставки, неупоменати отпред на етикета!

„Кау & Гейт“ (Cow & Gate) не са единствените, които използват методи за раздуване на обема. Това бурканче с име “Звездички от паста с домати и сирене“ на „Хайнц“ (Heinz)съдържа предимно вода, а има и сгъстител – царевично нишесте.

„Хайнц“ (Heinz) прилагат същата комбинация от „вода и царевично нишесте“ в своите “Спагети болонезе”:

И в “Банановия йогурт” водата е основната съставка, а царевичното и оризовото нишесте са използвани за сгъстяване. Любопитно е, че бананите са само 20% от продукта и той съдържа много добавена захар (отново неупомената отпред).

При “Паста с шунка и сирене” на „Хайнц“ (Heinz) положението е същото. Водата е преобладаващата съставка, а царевичното нишесте е използвано за сгъстяване. Забележително е още, че се съдържат само 5% шунка (част от която представлява нишесте и сол!) Този продукт не е нищо повече от коктейл „празни калории“ под формата на нишестета и преработени мазнини, лишени от есенциалните мастни киселини.

Това са само няколко примера, а списъкът е дълъг.
Ако направим проста сметка, ще видим защо производителите правят това. Максималното количество нишесте, необходимо за сгъстяването на бурканче храна от 4 унции (115 гр.) е 0,3 унции (8,5 гр.), което струва около 1 цент на бурканче. От друга страна, за да се заместят водата и нишестето с моркови например, ще са необходими още 2 допълнителни унции моркови (56 гр.), които ще струват 7 до 10 цента. В случая да се направи най-доброто за бебетата, би означавало да се пожертва част от печалбата.
Освен разреждането на хранителното сдържание и ниската себестойност на продукта спрямо крайната цена, съществува и друг проблем – някои от най-често използваните вещества за увеличаване на обема са потенциални алергени. Повечето бебешки храни например, съдържат значителни количества глутен. Още по-тревожно е, че много от тях са обозначени “от 4 месеца”. И царевицата, и пшеницата могат потенциално да предизвикат алергични реакции при бебета и малки деца, а някои нови изследвания показват, че трайните алергии, например към пшеница (цьолиакия), може да бъдат намалени като се избягва контакт с тези храни, докато бебето стане на 1 година ((Ерин 2009). Така че като хранят бебето си с готови храни, пълни с раздуващи обема съставки, родителите без да знаят излагат децата си на големи количества потенциални алергени.
Освен това, наличието на толкова вещества за увеличаване на обема не оставя много място за качествени съставки. Увеличителите на обема (които са въглехидрати) заместват важни за здравето и растежа протеини и мазнини. Растящите мускули, кости, мозък и други важни органи на бебето се изграждат от протеините и мазнините, които то консумира.
Ако погледнем отново “Пастата с шунка и сирене” на „Хайнц“ (Heinz) ще забележим, че съдържа само 5 % шунка. Родителите, които купуват такова ‘пълноценно меню’ погрешно приемат, че то е добър източник на протеин – все пак, на етикета ясно се откроява протеинов продукт (“шунка”). А тези ястия всъщност са много беден източник на протеин поради ниския процент месо/месни заместители, които съдържат, и то спазвайки действащите наредби.
Според законовите изисквания, производителите са на ръба на закона в опитите си да извлекат максимални печалби. Европейското законодателство, например, гласи, че ако протеин е обявен пръв в името на продукта – да речем, „Вечеря от пиле и зеленчуци“, протеинът трябва да съставлява поне 10% от продукта. Ако обаче погледнем „Пилешки неделен обяд“ на „Кау & Гейт“ (Cow & Gate) на картинката долу, ще видим, че само 10% е пиле – абсолютният минимум, допустим от закона. Забележете и голямото подвеждащо парче пилешко месо, изобразено на бурканчето.


Още по-подвеждаща е пюрето “Говежди гювеч”. “Говеждото” е споменато първо, макар че е само 8%! Това е под допустимото по закон. А капачето е украсено с голям телешки бут.


Пюрето “Fruity Chicken Casserole” (Плодова пилешка яхния) на „Хайнц“ (Heinz) беше критикувано от потребителски организации през 2006, тъй като съдържа само 8% пиле, въпреки, че пилето фигурира като първа съставка (вижте статиятатук). Независимо от това, седем години по-късно бурканчетата остават непроменени и „Хайнц“ (Heinz) продължава да ги зарежда.

При “Печено пиле и пащърнак” на „Хайнц“ (Heinz), „пиле“ е изписано първо в името, но е само 8%!

Законът също така е постановил, че ако името на даден продукт съдържа само протеин, то поне 40% от храната трябва да съставлява този протеин. Тук производителите стават още по-хитри. „Пилето по градинарски“ на „Кау & Гейт“ (Cow & Gate) съдържа само 10% пиле. Според тях явно „по градинарски“ представлява друга съставка – може би ябълка? Но ябълката е дори по-малко – само 8%!

„Вкусното пиле по жетварски“ на „Кау & Гейт“ (Cow & Gate) съдържа – да, познахте – само 10% пиле. Явно „вкусно по жетварски“ се счита за друга съставка, но никак не е ясно каква е тя…

ХРАНИТЕЛНИТЕ ВЕЩЕСТВА (и липсата им):

Тъй като раздуващите обема съставки намаляват относителното количество на хранителни вещества, заглавието на този раздел не би трябвало да е изненада.
Скорошни изследвания потвърждават един от страховете на родителите, които избират лесните готови храни – тези бебешки храни не съдържат почти никакви хранителни вещества. Много от най-популярните марки осигуряват по-малко от 1/5 от препоръчваните дневни дози калций, магнезий, цинк, желязо и други важни минерали (Университет Гринуич 2012). Ако бебето консумира 1 бурканче с месо, 1 бурканче със зеленчуци и 600 ml адаптирано мляко, то пак няма да си набави достатъчно калций, магнезий, мед и селен. Изброените три храни съдържат по-малко от 20% от препоръчваните дневни количества. Следователно, бебетата, които се хранят само с купени бурканчета и адаптирано мляко, са лишени от хранителни вещества, които са много важни за растежа, развитието и защитата от болести.
В действителност, преработените бебешки храни са все едно да храните бебето си с джънк фуд на всяко хранене. Не бихте дали на бебето си хамбургер Биг Мак, нали? Е, точно това правят родителите, когато хранят бебетата си с някои от най-популярните марки бебешки храни. Изследванията доказват, че някои от главните марки, вкл. „Хайнц“ (Heinz) и „Кау & Гейт“ (Cow & Gate), съдържат по-малко хранителни вещества от един чийзбургер! („Гардиън“, 2009). Освен това, консумирането на по-малко хранителни вещества от нормалното, е по-вредно за бебетата, отколкото за възрастните. Това е така, защото бебетата не се нуждаят от много калории, но им трябват много истински хранителни вещества. Те лесно запълват коремчетата си с „празни калории“ от джънк фуд.
Но следва и по-лошото. Замисляли ли сте се някога как е възможно бурканче с бебешка храна да е по-старо от самото бебе и все пак да запазва хранителната си стойност? Отговорът е, че не е възможно. За производителите здравето на бебето ви не е приоритет. Техният топ приоритет са печалбите. Това е основополагащото правило във фирменото управление: “Целта на една компания е да генерира печалби за акционерите си” („Закон за фирмите“/Companies Act 2006). Колкото по-дълго един продукт може да остане в супермаркетите, толкова по-голям е шансът той да бъде закупен и толкова по-ниски са разходите за производителя и продавача (по-малко зареждания, по-големи партиди, по-евтино закупуване на суровини на едро). Съответно, производителите са направили така, че техните бебешки продукти имат много голяма трайност (понякога достигаща до няколко години!)
А как производителите постигат тази трайност, когато домашно приготвената храна може да остане годна за ядене само няколко седмици, и то замразена? Отговорът е в приготовлението. За да остане годен за консумация толкова дълго, продуктът трябва да се загрее до много висока температура за продължителен период от време – така загиват специфичните бактерии. Този процес унищожава повечето разлагащи микроорганизми, но тези, които останат, се размножават по-бързо, защото устойчивостта на храната към бактерии и плесени се понижава при загряването. Загряването унищожава и естествено наличните „добри“ микроорганизми. Намалените им популации не могат да се възстановят достатъчно бързо, за да попречат на разпространението на ‘лошите“ бактерии.
Наред с това, при този процес повечето от полезните хранителни вещества също се унищожават. Така че дори на бурканчето да пише “органично”, хранителната стойност изобщо не се доближава до домашно приготвената неорганична храна. Ето защо много готови бебешки храни са и „подсилени“, защото храната е буквално „сготвена до смърт“. Производителят трябва да добави синтетични витамини и минерали, за да повиши хранителната стойност. Това създава илюзията, че хранителното съдържание отговаря на стандартите.
Но витамините са си витамини, нали така? Няма значение дали идват от самата храна или са добавени впоследствие. Това е заблуда! Проблемът със синтетичните витамини е, че те не са толкова био-активни както натуралните. С други думи, тялото на бебето ви не ги абсорбира със същата лекота. Също така, много хранителни вещества и витамини противодействат едни с други и така губят от полезността си (International Baby Food Action Network 2012).

КАЧЕСТВОТО (или липсата му):

Увеличаването на трайността чрез раздуване обема на храните е само една от тактиките на производителите за повишаване на печалбите. Те са готови да пожертват и качеството на другите съставки, не само на увеличителите на обема. Например, на етикетите на много от готовите бебешки храни пише, че зеленчуците или плодовете са клас “бейби”. Това означава, че макар да съдържат „‘истински“ плодове/зеленчуци (които може и да са органични, ако това е указано), качеството им е най-ниското – това са повредени и смачкани ‘остатъци’, които не стават за супермаркета. Впоследствие тези остатъци се сваряват „до смърт“ и се пюрират, за да се маскира колко са били повредени.
Снимката по-долу илюстрира точно това. Отляво виждате домашен зелен фасул. Отдясно – зелен фасул от готово бурканче. И в двете има само 2 съставки – фасул и вода.

Готовите бебешки храни са направени така, че да имат хомогенен вкус и текстура. Дадена марка пюре от зелен фасул винаги има един и същ вкус. Обаче, когато сами приготвяте пюрето, видът фасул, количеството добавена вода и степента на пюриране са различни при всяко готвене. Това дава на бебетата важен урок за вкусовете на храните: малките разлики във вкуса са приемливи.
Вариациите са много важни, имайки предвид, че изследванията показват, че бебетата имат оптимален времеви „прозорец“ за въвеждането на нови вкусове и текстури – до 12-месечна възраст. През тази ценна първа годинка “85% от бебетата се нуждаят от средно 6 до 10 предлагания, за да свикнат с вкуса и текстурата” (Green 2010). След 12-месечна възраст храненето на бебето става много по-трудно и то често подхожда с недоверие към новите храни. Затова е важно да се предлагат храни с различен вкус и текстура, които в крайна сметка да са вариации на блюдата, предпочитани от семейството (Coulthard 2011). Изследванията показват също така, че ако бебетата ядат готови храни преди 24-месечна възраст, се повишава вероятността те да имат по-нисък коефициент на интелигентност (Smithers et al 2012). Причината е, че хранителните вещества, нужни за развитието на мозъчните тъкани, което е най-активно през първите две години, идват от консумираната храна.
Тъй като качеството е ниско, вкусът на готовите бебешки храни също не отговаря дори на стандартите, които възрастните биха считали за приемливи (опитайте и сами вкуса на храната). Често се питам, що за възрастни са тези, които отказват да се хранят с полуфабрикати, но без проблем дават такава на бебетата си?
В опит да прикрият ниското качество на продуктите си и да постигнат приемлив вкус, производителите прибавят допълнителни съставки. Ироничното е, че тези съставки още повече влошават качеството. В най-добрия случай те са без хранителна стойност, а в най-лошия са опасни, особено за бебета. Например, много готови бебешки храни (вкл. органични марки) съдържат много натрий, захар или и двете (Bennett  et al 2012; Chait 2010; Children’s Food Campaign 2009). Всяка калория, „приета“ чрез тези съставки е изгубена възможност за бебето да яде храна, богата на хранителни вещества, която би улеснила правилното развитие и растеж. Освен това, последиците могат да се наблюдават цял живот. Да вземем за пример добавянето на сол. Децата може да привикнат към солените храни като бебета и да започнат да възприемат несолените храни като безвкусни (The Food Commission 2000).
Иронично е, че ако сравним готовата бебешка храна с аналогична храна за възрастни, бебешките храни не се оказват по-здравословни и дори са с по-лошо качество. Едно изследване на бебешки йогурти, например, показва, че те съдържат около 63 mg. натрий, докато пробата от йогурт за възрастни съдържала само 50 mg. (Giovinazzo 2010). Друго изследване е достигнало до същото заключение (Journal of Public Health 2010). Това е още един пример, в който възрастните дават на бебетата храни със съмнително качество, които самите те не биха консумирали.
Освен това, много от тези “допълнителни“ съставки дори не са описани на етикета. Има изследвания, които показват, че готовите бебешки храни съдържат значителни количества необявени добавки, например подсладители (Cizkova 2009).
Друга нежелана съставка, която често се среща в готовите бебешки храни и не се обявява на етикета, е трансмазнината. Производителите използват трансмазнини вместо олио, защото те подобряват вкуса и текстурата, намаляват разходите и увеличават трайността на продуктите. Всяко едно от тези неща увеличава печалбите. За съжаление, трансмазнините увеличават лошия холестерол и понижават нивата на добрия. Трансмазнините са особено нездравословни за когото и да било – възрастни, бебета и деца, тъй като могат да предизвикат запушване на артериите, диабет тип 2 и други сериозни здравословни проблеми, а повишават и риска от сърдечни болести.
По закон трансмазнините не трябва да се включват в информацията за хранителния състав на етикета, освен ако производителят не е направил специфично изявление (от рода на „по-малко трансмазнини“), а и не е задължително да са включени и в списъка на съставките. „Кау & Гейт“ (Cow & Gate) са използвали този пропуск на закона в своя полза. Те използват трансмазнини в бебешките си храни и се обосновават така: “Трансмазнините не са по-вредни от наситените мазнини, от значение е цялостната диета. Малки количества трансмазнини не представляват здравен риск.”
Тези твърдения са доста неточни. „Кау & Гейт“ (Cow & Gate) също така повтарят, че те се подчиняват на “много строги регулации” (което не е вярно) и добавят, че “ако имаше конкретно доказателство, че трансмазнините са опасни, те нямаше да бъдат позволени” (Cow & Gate 2009).
Това е особено опасно твърдение. Както ще откриете по-надолу, когато разглеждаме законовите регулации за хранителната индустрия, правителствата не се стремят да контролират хранителните индустрии, а по-скоро ги ухажват. Правителствената агенция за стандарта на храните (Government’s Food Standards Agency) се старае да направлява хранителната индустрия в правилната посока чрез препоръки и поощрения. Но тя не налага строги правила, за да не бъде обвинена, че се намесва в икономиката. Производителите могат да се възползват от пропуски в законодателството, да подвеждат потребителите и дори директно да лъжат, понякога с трагични последствия, и всичко това само защото законовата регулация е без реални правомощия.
Измами се осъществяват и при органичните марки. Много родители приемат, че органичното е качествено. Изследванията показват, че въпреки, че са около 30% по-скъпи, “цялостното качество на органичните марки всъщност не е по-високо” (Stiftung Warentest 2010) и органичните храни нямат повече хранителни качества от конвенционалните (Stanford University 2012).

ЗАМЪРСИТЕЛИТЕ

Освен лошото качество и лошия вкус, когато родителите използват готова бебешка храна, те осигуряват на бебето си и разнообразна диета… от замърсители. Наскоро учени от Работна група по околната среда (Environmental Working Group (EWG)) са тествали 190 проби от различни бебешки храни. Пробите били положителни за 5 пестицида сред които органофосфатен метамидофос, който бил намерен в 9,5% от пробите и органофосфатен ацефат в 7,8 % от пробите. Въз основа на научните изчисления, ако едно 10-килограмово бебе изяде едва 113-грама порция зелен фасул от бебешка храна, съдържаща максималното метамидофосфатно ниво открито в пробите, то детето ще изконсумира цели 50% от допустимото рисково количество, определено от Американската агенция за защита на околната среда. Бебетата с по-ниско тегло или тези, на които се дават повече от 113 гр. на едно хранене, както и бебетата, хранени ежедневно с готова бебешка храна, са изложени на още по-голям риск (EWC 2012).
EWG е анализирала и проби от бебешка храна още през 1995 г., и е открила същите два органофосфати в почти същите количества. Нещо не се е променило! Илюзията, че производителите непрекъснато подобряват продуктите си, за да ги направят по-безопасни за бебета, е просто самозалъгване, поощрявано от закона.
В проучването от 2012 година, крушите, използвани в готовата бебешка храна, показват значителна и широкоразпространена замърсеност. 92% от пробите са положителни за поне един пестицид. В 26% от пробите са открити 5 и повече пестицида. Обезпокояващо е също, че пестицида ипродион, който Американската агенция за защита на околната среда (EPA) категоризира като вероятен канцероген, е открит в 3 от пробите. Ипродиона не е съгласуван със ЕРА за употреба върху круши. Присъствието му в тази популярна бебешка храна представлява нарушение на разпоредбите на Американската агенция за храните и лекарствата (FDA), както и на Федералния закон за храните, лекарствата и козметиката.
Други изследвания показват, че бебетата хранени два пъти на ден с готова бебешка храна като оризова каша, се излагат на арсеник до 50 пъти повече от допустимото! (Gray 2011; The Local 2013). Според същите проучвания, излагането на други тежки метали като кадмий, за който е известно, че причинява неврологични и бъбречни проблеми,  е до 150 пъти повече, а на олово – до 8 пъти повече.
Един бърз поглед и към така наречените готови за директна консумация бебешки храни – това са готовите замразени или охладени ястия, които само се претоплят. Техния основен проблем е, че съдържат термично разпадащия се замърсител „фуран” – токсично съединение, посочван и като канцероген (Bakhiya and Appel 2010; Lachenmeier 2009).
Във връзка с канцерогените, много от готовите бебешки храни, особено различните вариации в бурканчета, съдържат бензен – безцветна, лесно запалима течност със сладникав аромат. Той също така е съставна част на петрола, бензина и цигарения дим. Бензена е известен канцероген, като за това има доказателства от проучвания и върху хора и върху лабораторни животни. Връзката между бензена и рака е преди всичко при левкемията и ракови заболявания на кръвните клетки (American Cancer Society 2013). Според едно проучване, най-високи нива на бензен са открити в бурканчетата бебешка храна, съдържащи моркови, както и в сок от моркови, специално предназначен за бебета. В сравнително проучване пресните, домашно приготвени пюрета и сокове от моркови не съдържали бензен (Lachenmeier et al 2010).
Списъка с канцерогените продължава. Всички видове обработена бебешка храна, независимо дали е в буркан, замразена или в пауч, имат значителна вероятност да са заразени с фумонизин – токсин водещ до рак на хранопровода (Sedova and Tutel 2006), кадмий – изключително токсичен метал (Eklund and Oskarsson 1999), акриламид – токсично химично съединение, което предизвиква генни мутации и различни видове рак (Mojska et al 2012), и вредна животинска ДНК, която води до диабет и различни видове рак (Surh et al 2007).
Излагането в детска възраст на всичките тези токсини може да предизвика проблеми, които да всеят хаос в организма до края на живота. Това е така, защото тялото на бебето е различно – растящо, развиващо се и уязвимо. Важно е да се знае какво има в храната, с която храните бебетата си. Но няма да намерите тази информация от производителите на бебешки храни. Когато наскоро един от водещите вестници във Великобритания се опита да напише статия по въпроса и се свърза с водещи производители на бебешка храна, нито един не се съгласи да разкрие нивата на токсичните замърсители в продуктите си! (The Telegraph 2011).

ЗАКОНОВАТА РЕГУЛАЦИЯ (и липсата й)

Една от причините замърсителите все още да се използват широко в готовите бебешки храни, се дължи на слабия контрол от страната на закона. Водещите производители на бебешка храна като „Хайнц“ (Heinz), „Гербер“ (Gerber), и „Кау & Гейт“ (Cow & Gatе) не се подложени на строгите мерки, които се прилагат при производството на храната за възрастни (University of Greenwich 2012). Нормите наложени от закона, не са с достатъчно ниски стойности, така че да накарат производителите да намалят нивото на замърсеност в производството на бебешка храна ((Pesticide and Chemical Policy 2013). Дори когато са спазени законовите изисквания за допустимите нива на токсични замърсители, остава един основен проблем – изискванията са базирани върху допустимото излагане на определени вещества за възрастен човек. Нивото на поносимост при възрастните е много по-голямо от това на бебетата. Бебетата са особено уязвими от токсични субстанции, защото тяхната имунна система е все още незряла и тялото им търпи бързо развитие. Петгодишно проучване на Националната академия на науките е стигнало до извода, че при налагането на стандартите за пестицидите в храните, не са взети предвид повишената уязвимост на децата, както и факта, че количеството храна и течности, които бебетата и децата приемат, е по-голямо като количество спрямо тяхното телесно тегло, в сравнение с възрастните хора.
Не е учудващо, че все повече и повече изследвания призовават да се вземат радикални мерки за промяна на допустимите безопасни лимити. Изследванията са толкова много, че СЗО реши да премахне допустимия дневен безопасен прием на арсеник, заради нарастващите доказателства, че може да причини рак дори и в малки количества ((World Health Organisation 2010). Лимитът за олово бе премахнат поради същата причина.
За съжаление, неспособността на законодателството да предпази бебетата, се разпростира и в много други аспекти, свързани с регулацията на бебешката храна. Нека вземем за пример етикетите. Съдържанието на опаковката не винаги е същото, като това, написано на етикета. Някои съставки не са споменати – например подсладители и трансмазнини. В момента наредбите изискват само 15% от референтните стойности на всеки хранителен елемент да бъдат посочени на етикета.
Ситуацията се изостря още повече, когато в храната присъстват потенциални алергени. Много от производителните на детски храни преработват и алергени като ядки, млечни продукти и соя. За да се избегнат проблеми, съществува легален праг на това, колко алергени трябва да съдържа един хранителен продукт, за да се изисква да бъде вписан на етикета. Дотук добре. Само че въпросният праг е основан на база нивата на поносимост на възрастен човек, които са неуместни за бебета.

ОТПАДЪЦИТЕ

Готовата бебешка храна обикновено се предлага в стъклени бурканчета. Но новите изисквания за финансова изгода налагат все повече и употребата на пластмаса, запечатани опаковки и паучове. За производството им са необходими ценни природни ресурси, а най-накрая всички тези опаковки отиват в депата за битови отпадъци.
Не е за пренебрегване и проблемът с прахосването на храна. В началото бебетата хапват по 1-2 лъжички на ядене, но бурканчетата са много по-големи. И тъй като не могат да бъдат повторно запечатани, остатъкът от съдържанието на бурканчето трябва да се изхвърли. Или пък родителите, които не искат парите им да отидат на вятъра, прехранват децата си, като така причиняват разширяване на стомахчетата им и създават предпоставки за бъдещи проблеми с теглото.

ОПАКОВКИТЕ

Дори да пренебрегнем проблема с отпадъците, опаковането на готовата бебешка храна е опасно само по себе си. Няколко проучвания показват, например, че капачките на бурканчетата с бебешка храна съдържат химическото вещество Бисфенол А или BPA, който може да доведе до безплодие или рак дори в изключително ниски дози (Health Canada 2009). ВРА попада и в храната, затворена в бебешките бурканчета.
Когато този факт е оповестен в пресата, няколко производители сменят опаковките си, като започват да използват заместител (Бисфенол S). Много виждат в това възможност за по-добро пазарно позициониране, като се рекламират като несъдържащи Бисфенол А (BPA-free) на опаковките си. Но, без потребителите да знаят това, Бисфенол S също нарушава дейността на хормоните. Всъщност той е по-опасен за бебетата от Бисфенол А (Medical Express 2013).
Опаковките на готовата бебешка храна също са причина бебетата да са изложени на карциногенния токсин Семикарбазид (SEM). Този токсин, който е бил свързан със случаи на рак при животни, попада в бебешката храна чрез гумените уплътнения, които се използват, за да се запечатат стъклените бурканчета с метални капачки с винт. (Roberts 2009).
Паучовете също на се безопасни. Малките им капачки крият голям риск от задавяне на бебетата и малките деца (които са целевата група на продуктите в тях).

МАРКЕТИНГЪТ

Не е лесно да убедиш родителите да купуват комерсиална бебешка храна при наличието на толкова несъвършенства. Но компаниите производители на бебешки храни плащат милиони долари на своите маркетинг отдели, за да прилагат сложни заблуждаващи техники.
Ключова маркетингова стратегия при бебешките храни е използването на гръмки завладяващи думи. Когато новата препоръчителна хранителна пирамида изтъкна важността на пълнозърнестите храни, например, внезапно логото „пълнозърнест”/“whole grains“ беше добавено на кутиите с бебешки зърнени закуски, крекери, хляб и дори бисквитки! Сега, когато се популяризират възможните вреди от генетично-модифицираните (ГМО) продукти, много производители на бебешки храни пласират продуктите си като „органични”/”organic”. Без значение какво е на мода — ниско съдържание на захар, без мазнини, био или полезно за сърцето — производителите всячески ще се опитат да примамят родителите да купуват техния продукт.
Ето списък на най-популярните маркетингови лозунги в бебешките храни и какво всъщност означават за здравето на вашето бебе:
„Натурално”/ “Natural”
Иронично е, че продукти, които се водят „натурални”, могат да съдържат пестициди, генетично модифицирани съставки, високо-фруктозен сироп от царевица (HFCS) или съставки, за които никога не сте чували. Американската агенция за храните и лекарствататвърди, че още не е разработена официална дефиниция на термина и отбелязва, че „От гледна точка на науката за храните, е трудно даден хранителен продукт да се определи като „натурален“, защото храната вероятно е била преработена и е вече не е продукт на земята.“ Агенцията обяснява, че след добавените оцветители, изкуствени овкусители или синтетични съставки тази храна вече не може да бъде наречена „естествена“. Въпреки това, сякаш всичко е позволено и компаниите могат да използват тази дума и това да означава какво ли не. Родителите често се заблуждават, че значи органична/био. „Натурално” предизвиква мисли за свежа, минимално обработена и здравословна храна, но всъщност думата няма нищо общо с хранителното съдържание, съставките, безопастността на храната и ефекта й върху здравето (Jolliffe 2011). Според Американското Министерство на Земеделието, храната е натурална, ако не съдържа изкуствени съставки или оцветители и е минимално обработена. Но не се казва нищо за това, как са отгледани продуктите.  Днес почти всички пакетирани храни са обработени по някакъв начин.
Също така трябва да се има предвид, че „натурален” не винаги означава „здравословен”. Натуралното плодово пюре може да бъде подсладено с тръстиков сок вместо с бяла захар и пак да причини здравословни проблеми при редовна употреба. „Quaker Oats“ тръбят, че техните детски зърнени закуски са 100% натурални, но съдържат 13,7 гр. захар на 100 гр. продукт!

„Произведено с истински зеленчуци”/ “Made with Real Vegetables”
Този надпис е често срещан, особено върху продукти, рекламирани като „органични”. Тъй като няма законово изискване колко точно зеленчуци трябва да съдържа продуктът с това обозначение, бурканчето може да съдържа буквално 2-3 грахчета или една брюкселска зелчица. Освен това зеленчуците „клас бебе” (т.е. изрезки) са си „истински зеленчуци”, но не и такива, каквито възрастните биха консумирали.
„Здравословно”/ “Healthy”
Макар че храна, обозначена като „здравословна“, трябва да отговаря на специфични насоки за мазнини, холестерол, натрий и някои хранителни вещества, тя все още може да съдържа големи количества захар, консерванти и изкуствени съставки.
„Леко подсладено” / “Lightly Sweetened”
Терминът не е регламентиран от Американската агенция по храните и лекарствата, така че продуктът може да сърържа всякакво количество захар или изкуствени подсладители.
„Зелен” /“Green”
Това обозначение също не регламентрано и няма реално значение, що се отнася до храните, и изглежда често се използва за предаване на някакво чувство за отговорност или опазване на околната среда, независимо дали това е реално или не.
„Произведено с пълнозърнеста пшеница” / “Made with whole wheat”
Ако етикетът не твърди „100% пълнозърнеста пшеница” или друг вид зърно, то бъдете нащрек – много вероятно е продуктът да съдържа незначително количество цели зърна.
„Многозърнест”/ “Multigrain”
Според Американското министерство на земеделието, единственият етикет който наистина означава продукт произведен от 100% цели зърна е „100% пълнозърнест”. Продукт с етикет „многозърнест” означава само, че съдържа няколко различни вида зърно, но не е гаранция, че някое от тях е пълнозърнесто. Например, „Банановата многозърнеста зърнена закуска” на „Хайнц Бейби“ (Heinz Baby) съдържа хидролизирана пшеница и нищо пълнозърнесто.
„Източник на…”/ “A source of…”
Това е нарочно неясен термин, който намеква че храната съдържа най-търсените витамини или минерали по последна мода. Последният писък е липсата на витамин D, поради опасения, че недостигът му може да играе роля при аутизма. Ако една храна твърди, че е „отличен източник на витамин D“, това може да означава само едно –  като част от нормален хранителен режим, в който можете да получите витамини и минерали, тази храна ще осигури малко количество витамин D. Така например, „Сметановата овесена каша” на „Хайнц“ (Heinz) обявява на видно място в предната част на етикета, че това е „източник на желязо“, но една порция съдържа само 1 мг. желязо. Препоръчителната дневна доза за бебе е 11 мг.!
“Просто”/ “Simple”
Това е много популярна дума, която се използва в модерната хранителна индустрия, за да внуши, че продукта е като домашно приготвена храна (което очевидно не е така, защото е преработена храна). “Простите” храни се предлагат пакетирани в кутийки, паучове и бурканчета с изчистен дизайн, ръкописни букви и много зелено. Продуктите на Organix Ltd. Са чудесен пример за това. Те описват своето „Пюре от ябълки и боровинки“ като “просто и гладко”. Но погледнете етикета – всичко не е толкова просто и лесно! Продукта съдържа няколко съставки, включително и аскорбинова киселина. По същия начин йогурта на „Гербер“(Gerber), „Просто праскова”, съдържа 13 различни съставки! Включително нишесте от тапиока, желатин и лимонена киселина. Дори съдържа много повече добавена захар, отколкото праскови – доста богато разнообразие за продукт наречен  “Просто праскова”.
За съжаление, “просто” се превърна във много използвана дума в бебешкия хранителен сектор. Дори може да поиграем на игричката „Намери простото“!

“Изобилно”/ “Hearty”
Това е друга също много използвана, но нерегламентирана дума, която създава илюзията за пълноценна и здравословна храна в богато количество. Дефиницията на “Hearty”в речника е “предоставяне на изобилие от храна”. Това не пречи “Изобилен овчарски пай” на „Кау & Гейт“ (Cow & Gate) дасъдържа само 9 % месо. “Изобилна вечеря от пиле и ориз“ на „Гербер“ е с високо съдържание на захар и основната му съставка е водата. “Изобилен сладък картоф” на „НърчърМи“ (NurturMe), съдържа три вида добавки за раздуване на обема – малтодекстрин, царевично нишесте и летицин. Това няма нищо общо с “хранително изобилие”.

“Без добавена захар”/ “No Added Sugar”
На етикета на всеки продукт може да пише “без добавена захар”, но той да съдържа достатъчно количество плодов сироп, достигащ дори до 50% от теглото на продукта. Всъщност, 53% от специалните продукти за бебета и деца имат прекомерно съдържание на захар – повече от 20% от калориите идват от захарта (Science Daily 2010). А диетолозите препоръчват максимум 10% от енергията да бъде предоставена от захар.
“Без добавена сол”/“No Added Salt”
Както и при захарта, твърдението, че в даден продукт няма добавена сол, не пречи в същия да има предостатъчно количество от нея. Например, когато купувате храна, която съдържа сирене, е позволено на етикета да пише, че няма добавена сол, независимо от факта, че тя съдържа огромно количество сол, която се съдържа в самото сирене. 100 гр. сирене съдържат от 1,5 до 3,5 гр. сол (много повече от необходимата дневна нужда на едно дете). Също така, много производители използват думата “натрий” вместо сол, при описанието на съставките на продукта, защото това им позволява да не опоменават реалното количество сол. (за да преобразувате количеството натрий от 100 гр. продукт в сол, умножете стойноста на натрия по 2,5).
“Без изкуствени подсладители” / “No Artificial Sweeteners”
Вариация на “Без добавена захар”, но много по-коварна. Продуктите без изкуствени подсладители просто използват истинска захар, за да подобрят вкуса, понякога с много повече от препоръчителните дози. Вземете за пример това бурканче „Банан с бисквитени парченца“ на „Кау & Гейт“ (Cow & Gate), предназначен за 7-месечни бебета. На етикета гордо е изписано, че продукта не съдържа „изкуствени подсладители“ и това е част от „обещанието“ на компанията да се „грижи пълноценно“ за бебетата. И все пак бурканчето съдържа 19 % захар! Поне подсладителят не е изкуствен.

Бурканчето пюре “Бананова йогурт закуска” на ”Хип органик“ (Hipp Organic) е за много по-малки бебета – 4-месечни – и е с добавена захар. Съдържа 11,2 гр. захар в 100 гр. пюре!

“Без изкуствени консерванти”/ “No Artificial Preservatives”
Паралелно с варенето на храната “до смърт”, част от стратегията на производителите, за да увеличат срока на годност, е да добавят естествена киселина, която играе ролята на консервант (Koufman 2010)). След като е естествена, това дава право на производителите да пишат на етикета, че продукта е без изкуствени консерванти. Органичните марки използват най-усърдно тази техника, която им позволява да добавят консервант и в същото време да твърдят, че продуктите им са 100% органични. Най-често използваните в тези храни киселини са лимонената киселина, аскорбинова киселина и дори фолиева киселина. Лимонената киселина се използва и за отстраняване на котлен камък от бойлери и изпарители. Аскорбиновата киселина служи и за отсраняване на петна от метал, като от желязо, от повърхности на плувни басейни от фибро стъкло. Когато се прибавени към храната, тези киселини увеличават и киселиността в хранителния режим на вашето бебе, което пък повишава вероятността от рефлукс.
Банановата каша „Вкусен банан“ на „Хейнц“ (Heinz) съдържа само 16% банан! Отпред на етикета се изтъква с големи дебели букви, че тя не съдържа „абсолютно никакви изкуствени оцветители, аромати и консерванти“. Всъщност продуктът съдържа лимонена киселина, (която е консервант) и е с добавена захар, която също играе ролята на консервант. И двете добавки действат разрушаващо върху зъбките на бебето, могат да предизвикат рефлукс и да повишат други рискове за здравето.

“Без изкуствени аромати” / “No Artificial Flavours”
Производителите много обичат твърдението “Без искуствени аромати”, което им позволява да прикриват истината за един огромен списък от синтетични и лабораторно-създадени хранителни добавки. В действителност, и натуралните, и синтетичните аромати, са лабораторно създадени буламачи. Ароматите са извлечени от изкуствени или натурални продукти, силно обработени с химикали и след това „подобрени” за да стимулират и пристрастяват вкусовете на потребителите. Нито едните, нито другите са здравословни – натуралните аромати и изкуствените аромати може да съдържат абсолютно същите химикалино потребителите не са наясно какво има в тях заради закона, който защитава правото на производителите, да пазят в тайна някои от съставките на продуктите си. Да вземем за пример един от тези химикали – амил ацетат. Той може да бъде отбелязан на етиката, като натурален продукт. Но има данни, че може да предизвика проблеми с нервната система, депресия, болки в гърдите, глабоволие и дразнене на лигавиците. Както отбелязва Ерик Шлосер в своята книга-бестселър “Нация на бързото хранене” (Fast Food Nation): “Натуралните и изкуствените аромати се произвеждатв едни и същи химически фабрики, места, където малко хора биха асоциирали с майката природа. Да се нарече някой от тези аромати “натурален” изисква доста гъвкаво интерпретиране на езика и голяма доза ирония.”
Ето пример с продукт на “Хейнц“ (Heinz). В състава на тяхната “Бананова пълнозърнеста” зърнена закуска има “Натурални аромати”. Няма друга информация, какви точно са тези натурални аромати. На етикета пише също, че няма “изкуствени аромати, оцветители и консерванти”. Но в закуската има малтодекстрин – изкуствен подсладител! Малтодекстрина е вреден за зъбите, има висок гликемичен индекс и може да отключи алергични реакции. Тъй като подсладителите чисто технически, не са “аромати”, те остават един вид извън правилата. Забележете още, че продукта съдържа само 29% банан и внушителните 24 гр. захар за 100 гр. закуска!

Бисквитките „Бисквитки мини бискоти“ на „“Анабел Кармел“ (Annabel Karmel), са препоръчани за бебета над 12-месеца и съжържат „100% натурални аромати“. И също така са пълни с растително олио, тръстикова захар, нишесте, златист сироп и мед – все „натурални“ продукти, които може и да се спестат на бебето, особено медът, който крие риск от ботулизъм – бактерия, която може да е животозастрашаваща за по-малките бебета.

“Без добавени гадости” “No Added Nasties”
Не, не е шега. Това е истински надпис върху детските храни на “Анабел Кармел” (Annabel Karmel). След като няма „добавени гадости“, явно няма добавки в храната. И все пак готовите менюта за малки деца съдържат пшенично брашно и царевично брашно като сгъстители.

Всъщност този продукт е ярък пример за това как производителят си измися маркетингови думички. Забележете, че на опаковката пише “без добавена сол” и “без добавена захар”. Но продукта съдържа сос “Уочестър”, в който има и сол и захар! (написано е с малките буквички) В този случай „Анабел Кармел“ (Annabel Karmel) използва вратичка в закона, поради която е възможно да се добави надписа „Без добавена сол“ на продукт, в който солта, дори и в голямо количество, е съставка на една от съставките!

С две думи, всичките обсъдени по-нагоре „здравословни етикети“ са маркетингово замаскиране на нещата. В свое проучване Детската хранителна инициатива(Children’s Food Campaign) разкрива, че повечето детски храни, които имат високо съдържание на захар и/или наситени мазнини също имат на етикета си здравословни фрази от рода на “ С добавени витамини”, “Без добавена сол” или “Без консерванти”. И дори всичките тези твърдения да са вярни, крайната им цел е да отвлекат вниманието на родителите от другите по-нездравословни добавки в продуктите. У родителите се създава подвеждащо внушение за здравословност на продукта и се затруднява наистина здравословния избор.
През 2006 година европейското законодателство беше променено ((Regulation (EC) 1924/2006)), за да гарантира, че не могат да се изписват здравословни твърдения на нездравословни продукти. За съжаление бебешката храна е изключена от този закон, защото бебетата и децата имат различни хранителни нужди от възрастните. И все още не е въведена съответната норма и за храните за бебета!

„ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ“ СЪСТАВКИ

Освен всичко, което производителя е планирал да включи в продукта, съществува и значителен риск непланирани съставки да попаднат в бебешките храни по време на производствения процес. С оглед на методологията на производство – реалното количество продукция, вероятността за подкупност на работниците, дълга поточна линия на транспортиране и опаковане – чуждите тела стават неразделна част от процеса.
Ето един бърза ретроспекция на случаите с нежелани (да ги наречем за по-мило!) съставки открити в бебешки храни:

2004

27-годишен баща от Бърбанк, Лос Анджелис, САЩ открива безопасна игла в шише с пюре от сладки картофи и пилешко: http://articles.burbankleader.com/2004-06-05/news/export3649_1_baby-food-manufacturing-stage-bottle

В бананов йогурт са открити недобре смляни зърна рицин, който в пречистената си форма е отровен: http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/articles/A21755-2004Jul28.html

Родители на 9-месечно момиче откриват запечатана в целофанената опаковка на бурканче бананов десерт предупредителна бележка, че храната е заразена:http://articles.latimes.com/2004/jun/03/local/me-tamper3

2006

В северна Швеция 8-месечно бебе е нахранено от бавачката си с пюре, в чието бурканче са открити около 20-тина парченца стъкло:http://www.thelocal.se/4404/20060724/#.UP_AtCftQy4

2008

Семейство от Оукланд, САЩ открива организми, подобни на червеи, в бурканче с бебешка храна. http://www.highbeam.com/doc/1P2-15089686.html

2010

Майката на 3-годишно момче от Лейкууд, щата Вашингтон, САЩ, открива телче за телбод в консерва с храна за малки деца: http://www.kirotv.com/news/news/mother-says-she-found-staple-in-sons-baby-food/nKbqZ/

Момиченце на 1 година от Манчестър, Великобритания, се разболява след като консумира половин бурканче органичен „пухкав“ оризов пудинг с ябълки. В последствие майката открива следи от ръжда в две от бурканчетата: http://www.manchestereveningnews.co.uk/news/greater-manchester-news/rust-found-in-baby-food-1000382

Отново във Великобритания се отзовава от търговката мрежа партида плодов крем-карамел в пластмасови кофички заради открити парченца пластмаса:http://www.dailymail.co.uk/news/article-1248037/Heinz-recalls-baby-food-choking-fears-plastic-pieces-pots.html

2011

През тази година 2 компании за детски храни изтеглят от пазара в Австралия и Нова Зеландия разновидности на продуктите си заради замърсяване с пластмасови частици. http://www.infocusmg.com.au/news.asp?aid=145&cid=5
http://www.infocusmg.com.au/news.asp?aid=173&cid=5

Отново в Австралия, родител открива нещо, което оприличава на плужек, в метална кутия с бебешка храна. Последвалите тестове така и не доказват какво точно е намерил бащата в кутията с бананов крем:http://www.adelaidenow.com.au/slug-found-in-heinz-baby-food-actually-mould-says-sa-health/story-e6frea6u-1226081895448

В САЩ бабата на 19-месечно дете открива парче стъкло в плодовия компот на внучето си: http://www.gblawyers.com/2011/07/glass-found-in-baby-food/

2012

7-месечно бебе от Портсмут, Великобритания, почти се задушава и изгубва съзнание, след като поглъща част от пластмасова тръбичка, която е била в бурканчето му с органично бебешко пюре. http://www.dailymail.co.uk/news/article-2114407/Seven-month-old-baby-boy-chokes-death-plastic-tube-hidden-jar-Boots-baby-food.html

Мъртъв скакалец е открит в пакет с разтворима бебешка каша в САЩ.http://dnasyndication.com/dna/Mumbai/dna_english_news_and_features/Digest-this_-Insect-in-cereal-pack/DNMUM259386

В западна Швеция семейство открива бебета-плъхове в опаковка плодово пюре:http://www.thelocal.se/44348/20121110/#.UPWwGW_tQy4

Научните среди откриват бърз и ефективен метод, който да открива следи от медикаменти, предназначени за животни, в адаптираните млека и бебешки пюрета с месно съдържание:http://www.sciencedaily.com/releases/2012/05/120518132416.htm

5-месечно бебе от източна Англия се задавя с нокът от бебешко пюре. 5 и половина месечно бебе отново от Англия се дави с дървена треска от бананово-ябълковото си пюре: http://www.huffingtonpost.com/2012/11/27/theodore-bovington-fingernail-baby-food_n_2198283.html

2013

Бебе се задавя от дървена треска, която е била в пюрето му:http://www.southyorkshiretimes.co.uk/news/local/baby-chokes-on-wood-in-his-food-1-4799568

Знам какво си мислите – че за да се впечатля аудиторията съм подбрала най-цветущите случаи. За съжаление нещата не стоят точно по този начин. “Не-хранителни“ съставки, като части от насекоми, косми или екскременти на гризачи всъщност са част от приемливия стандарт в хранително-вкусовата промишленост. Агенцията по контрол на храните и лекарствата в САЩ (US Food and Drug Administration) има насоки, според които е допустимо приемливо ниво на хранително замърсяване от източници като личинки, дребни насекомивредители, части от насекоми, „чужда материя“, пръст, косми на гризачи, както и изпражнения на насекоми и бозайници. Вкусно, нали?!
Например, доматеното пюре, соса за пица или други сосове, според действащите разпоредби могат да включват 30 или повече яйца на мухи на 100 грама. Или пък, може да съдържат 15 или повече яйца на мухи и една или повече личинки. Друг пример – пшеничното брашно, често срещана съставка на бебешките храни, може да включва средно 150 или повече части от насекоми на 100 грама! Данните са извадка от документ на Агенцията по контрол на храните и лекарствата в САЩ (US Food and Drug Administration), който е за нивата на естествени и неизбежни дефекти в храните, които не представляват заплаха за човешкото здраве (FDA 2011). Добър апетит!

В заключение

„Ще ме храниш със зеленчуци от БУРКАН, на които по-голямата част от полезните съставки са били преработени по начин, за да имат срок на годност 3 години? Баба знае ли за това?“

Рождено право на всяко дете е да му бъде осигурена здравословна и пълноценна храна, която да подпомага неговото оптимално развитие и растеж. Родителите, които са на мнение, че хранително-вкусовата промишленост споделя тази гледна точка, са просто наивни и прекалено добронамерени. Промишлено произведените бебешки храни се възползват от доверието на родителите по отношение на цената, стойността, качеството и безопасността на храненето на децата им. Същото се отнася и до бебешките храни в паучове, буркани или кутии.
Да се разчита производителите на бебешки храни да бъдат социално отговорни е неефективно, защото компаниите са легално задължени да работят в интерес на своите акционери, а не на потребителите. Исканията производителите на бебешки храни да направят промени, може да послужат единствено като повод за отклонение на вниманието от установяването и въвеждането на по-ефективни мерки. Например, налице е спешна нужда от адекватно държавно регулиране на хранително-вкусовата промишленост, в частност производството на бебешки храни. Безсмислено е да се разчита единствено на добрата воля на производителите, когато правителството е в силата и правото си да въвежда и налага ефективни регулаторни мерки.
източник:http://xfakti.com