Лесно е да напишеш книга как живота няма да се случи в теб, как утробата ти ще остане празна, ялова ...Лесно е да откраднеш надеждата там, където тя едва, едва е покълнала, начетох се на такива книги, наслушах се на такива думи, думи уж на подкрепа, но казани със съжаление.
Не искам да ме съжаляват аз съм човек достоен и по своему велик нямам дефекти, но ... природата не е благосклонна към мен ... Къде ли не ходих какво ли не правих, но ... напразно... как хората ще те гледат в очите със съжаление ..
Наистина да дариш живот е прекрасно, но поради една или друга причина не на всеки съдбата дава тази възможност. Искам да се обърна към тези, който са като мен нереализирани майки с голяма любов в сърцето си, който искат да имат, но нямат свое дете ... който гледат чуждите деца със замечтан поглед, и в този поглед се чете тъга, който може да разплаче и боговете......!!!
Не искам да ме съжаляват аз съм човек достоен и по своему велик нямам дефекти, но ... природата не е благосклонна към мен ... Къде ли не ходих какво ли не правих, но ... напразно... как хората ще те гледат в очите със съжаление ..
Наистина да дариш живот е прекрасно, но поради една или друга причина не на всеки съдбата дава тази възможност. Искам да се обърна към тези, който са като мен нереализирани майки с голяма любов в сърцето си, който искат да имат, но нямат свое дете ... който гледат чуждите деца със замечтан поглед, и в този поглед се чете тъга, който може да разплаче и боговете......!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар